Т. Стоянов
История и археология
Цена: 25.00 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | ------- |
| Град на издаване: | Габрово |
| Година на издаване: | 1939 |
| Език: | Български |
| Страници: | 38 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 165/120 мм |
| Книгата е в наличност | |
1335288
Габровски Соколски монастиръ
Т. Стоянов
Манастирът бил основан от българския епископ Йосиф Соколски през 1833 г. Скалата, върху която го издигали, се наричала „Сокол”. Оттам дошло и името му.
В началото имало само скромна дървена църквица с вдълбан в скалата олтар. На следващата година майстори от близките села с помощта на местните хора вдигнали масивна църква. Баш майстор бил Константин от Пещера. Той украсил стените отвън с каменни релефи на Архангел Михаил, на двуглави орли, на хора, кръстове и розети. Когато известният пътешественик Феликс Каниц посетил манастира (1871 г.), бил възхитен от прекрасната църква и я сравнил със сградите от италианския Ренесанс.
В църквата има икони от известни възрожденски иконописци (Йоаникий папа Витанов, Симеон Цонюв, поп Павел, Николай Попович), както и чудотворната икона „Богородица Троеручица”. В манастирския параклис има икони на Богородица и Христос от Захари Зограф. Още един известен българин оставил мето си в историята на манастира – майстор Кольо Фичето. Веднага след края на строежа през 1835 г. било открито килийно училище, в което преподавал възрожденският просветител Неофит Бозвели.
В Соколския манастир се подслонила четата на капитан Дядо Никола (1856 г.), а по време на Априлското въстание тук се сформирала Габровската чета на Цанко Дюстабанов. През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) манастирът бил болница за руски войници.
Манастирът бил любимо място на писателя Антон Страшимиров, който през 1900 г. се венчал тук, а през 1901 г. Иван Вазов тук написал пътеписа „Един старопланински манастир”.
