Теодора Астро
Мемоари, биографии, писма
Цена: 20.00 лв.
| Състояние: | добро-леко петно по единия ъгъл на книгата |
| Издателство: | Жар-птица |
| Град на издаване: | Варна |
| Година на издаване: | 1993 |
| Език: | Български |
| Страници: | 80 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 200/135мм |
| Книгата е в наличност | |
Теодора Астро е родена на 15 юли 1943 г. в Дългопол, Варненско. Учи в Търговската гимназия – Варна. Завършва висше икономическо образование. Работи седем години в системата на Водния транспорт. През 1977 прави неуспешен опит да поиска политическо убежище в САЩ с осемгодишния си син. На 1. 11. 1989 напуска България и на 17. 5. 1990 пристига със сина си в САЩ със статут на политически изгнаници. Автор на книгите: “Ще оцелееш ли, Човечество” /1993/, “Златна сватба” /1993/, “Кръстовище” /1993/ и “Когато котвите се вдигнат” /2005/ и на други, неотпечатани.
Живее в щат Аризона, САЩ.
Свободата на словото и печата е все още патент на западните демокрации. Аз се опитвах да публикувам критични статии за партийната мафия в България но неуспешно. Цензурата в редакциите е доста силна. Само чрез форумите на български емигранти е възможно да се пише това, което истински ни вълнува. Чрез настоящия сайт Eurochicago.com мога да предложа на читателите едно стихотворение на Теодора Астро (псевдоним на политическа емигрантка, моя приятелка живуща в щата Аризона). Нейното стихотворение дава в поетична форма промените в България след 1989 г. То е част от цикъла „Златна сватба“. Много нещо може да се види в него, много неща могат да се разберат.
Из книгата „Златна сватба“
Теодора Астро
Написано: 31 октомври 1992 – 25 февруари 1993 г.
Като сюжет от антична трагедия, като в абсурдна пиеса,
Призракът кървав на лекар превърна се раните в нас да лекува.
Да ни предпазва от детските болести, от лъкатушните крачки.
Да ни съветва, че трябва на глътки с вас свободата да пием.
Него единствено само да слушаме колко да режем от хляба.
Било опасно след дълго гладуване лакомо да се похапва.
Да не поглеждаме чуждата баница, сложена в златна чиния.
И да не вярваме, че е открадната с негова благословия.
Да не разбутваме общите гробове с нашите свидни роднини.
Да не разпитваме кой ги заравяше голи и не до-убити?
Кой от леглото с ритник ги измъкваше в черните дяволски нощи?
Кой ги остави до-днеска безименни? Кой спи във техните къщи?
Кой и защо разрушаваше храмове? Кой ни остави без вяра?
Кой ни на Юда направи наследници, но и слуги на Пилата?
Тези, които до вчера разпалваха клади на вечна омраза,
дето без съд във земята изпращаха всеки, що в лапи им падне,
дето слухтяха с ухо до ключалките улика дума да хванат,
дето в душите ни скверно надничаха със нечестиви все мисли,
дето плетяха с лъжи досиетата, още държани в секретност,
дето изядоха хляба и въздуха, хищно реките изпиха,
дето ни Царството свидно разграбиха, плюха по нашата мъка,
дето вековни следи заличаваха и обичаи затриха,
днеска в един глас крещят: „Помирение!“ Искат да бъдем ортаци
в тъмните техни безброй престъпления ние да сме съпричастни.
Те да пилеят парите откраднати с взлом от държавната хазна,
ние боклука им с вас да разравяме суха трошица да хапнем.
Хитро и гузно преплела ръцете си днес Европейската общност,
с черна превръзка прикрива очите си, своята памет изтрила.
Бърза да дръпне чертата под сметката с хладен, без-мирен цинизъм.
Вместо със истина, тя пак залъгвани с някакъв свой „хуманизъм“.
С някакво своя идея измислица: Призрака станал бил ангел.
Било що било! Напред нека гледаме! Да не затъваме в низост.
Същите, дето довчера набутваха долари в алчните гуши,
щедро червените принцове хранеха – като да бяха им внуци -
днеска ръцете си хищно протягат пак залъка сетен да грабнат -
нагло, подмолно от гърлото българско. Били сме техни длъжници!
Сякаш народа ни някой попитал е иска ли нещо на кредит?
И дали искал е с мед да подхранват те вчерашни-днешни хайдуци?
Има си уж Общество на народите, сбрало Световната съвест.
А си кротува, затуля ушите си, чуе ли: „Искаме Нюрнберг!“
Щом му припомним, че там бе подписана само половина присъда.
Още на воля живеят злодеите, дето надминаха Хитлер.
Где се укриха жребците на разума? Правдата свята кой стъпка?
Кой съвестта на Света днес задраскал е, че той с убийци флиртува?
Че пренебрегва вековната истина, плод на натрупана мъдрост:
щом не изскубнеме злото от корена нови филизи то пуска!
Книгата е с автограф от авторката .
