Христо А. Христов
История и археология
Цена: 35.00 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | Наука и изкуство |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1984 |
| Език: | Български |
| Страници: | 371 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 240/170мм |
| Книгата е в наличност | |
В изследванията на Христо Христов България, Балканите и Мирът, на Величко ГеоргиевНародния сговор (1921-1923) се прави анализ на политическите партии при които се разкриват причините за кризата след войната като не се използва за критерий виншнополитическата ориентировка, а на преден план се извежда крахът на националните идеали.Според тях той довежда до острото политическо противопоставяне в българското следвоенно общество.Изследователите на следвоенното развитие приемат, че началото на следвоенната криза е поставено със Солунското примирие 29 Септември 1918 година.В българските земи навлизът съглашенските войски, те заемат главните железопътни линии и пристанища.Под натиска на окопационните войски(английски, френски и италиански) в България се налага военно положение и строга цензора.Оставените в български войски се използват като работна сила от държавите победителки.Българската територия служи на съглашението като база за настъпление срещу Германия и Австрия, а след тяхната капитулация и за интервенция срещу Съветска Русия.
На ред с това българският народ дава много човешки загуби броят на убитите в Първата Световна война е над 100 000 души, а ранените 155 000 души.Освен това 112 000 души са военно пленици и заложници на Солунското примирие.
Икономиката на България в края на войната изпада в дълбока криза.Индустрията и селскостопанското производство са сведени до минимум.Страната е обхваната от глад, спекула и безработица.Бежанците от Тракия, Македония и Бобруджа поставят въпроса за тяхното изхранване и битово остигуряване.България е длъжна да поеме издръжката на съглашенските окупационни войски, които са настанени в определени тратегически пунктове на територията на страната.След сключване на Солунското премирие се засилва и политическата криза, която взема нови насоки и форми.Острите социални противоречия, гибелните пезултати от политиката на цар Фердинант и оправляващите партии активизират огромни слоеве на българското общество започва се силна кампания срещу партии, които управляват страната през периода 1912-1918 година.Под ударите са Народната партия и Прогресивнолибералната партия са виновните за първате национална катастрофа.Либералната партия, Националлибералната партия, Младолибералната партия за въвличенето на България в Първата Световна война, Демократическата партия и Радикалната партия, които не успяват да намерят изход през 1928 година.Неангажираните с воденето на войните през периода 1912 1928 година се оказват единствено БЗНС, БРСП(тесни социалисти) и БРСДП(обединена).Сред тях най-масова партия е БЗНС към средата на 1919 година тя има 183 земеделски дружини с 77 298 членове.На своя 15-ти конгрес през месец Юни 1919година съюзът приема нова програма на основата на следните политически принципи: аграризъм, съсловно деление на обществото, народо властие, трудова собственост, кооперативно сдружение, широка народна просвета, мирна външна политика.На конгреса се определя и тактиката на партията самостоятелни политически борби и управление на България.В постоянното им присъствие са избрани: Александър Стамболийски, Раоко Даскалов, Александър Оббов, Марко Трулаков.
България, Балканите и мирът 1919
Христо А. Христов
