Светозар Тошев
История и археология
Цена: 11.00 лв.
| Състояние: | добро |
| Издателство: | Христо Г. Данов |
| Град на издаване: | Пловдив |
| Година на издаване: | 1983 |
| Език: | Български |
| Страници: | 251 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 200/130мм |
| Книгата е в наличност | |
Документална повест за Пере Тошев.
Пере Тошев е роден през 1865 година в Прилеп, тогава в Османската империя, в семейство на богати и видни изселници от Дебърско. Негов племенник е войводата от ВМОРО Спиро Тошев. Началното си образование завършва в Прилеп, а от 1882 година в Солунската българска мъжка гимназия. Изключен е от нея през 1884 година след обиск и намерена в него „Българска христоматия“ от Константин Величков и Иван Вазов.
Същата година се установява в Пловдив и завършва VI клас в местна гимназия. С помощта на Спиро Костов и Владимир Кусев, Пере Тошев организира в Станимака подразделение на БТЦРК, който има за цел освобождаване на Македония и Одринско. В Пловдив Тошев е куриер на БТЦРК и взима участие в Съединението, като е един от четниците завзели градската поща.[2]
След започването на Сръбско-българската война Пере Тошев е доброволец в отряда „Македонски харамии” на капитан Коста Паница. Отличава в боевете при Сливница и в сражението при Пирот, при което е ранен и след това нагреден с орден „За храброст“. В периода от 1885-1890 година Пере Тошев и Андрей Ляпчев устройват наново редица тайни съвещания из Пловдивските села. Вземат решение за организирането на нова македоно-одринска освободителна организация. През 1890 година двамата обикалят Македония с разузнавателна цел.
От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилеп, и година по-късно, след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където заедно с Гьорче Петров подпомагат местния революционен комитет и издават вестник „На оръжие”, там става близък и на Даме Груев.
През 1896 година с помощта на Върховния комитет и Димитър Матов, който пише на училищния инспектор Васил Кънчов, Пере Тошев се премества в Солун като учител в българската гимназия.[3] От 1898 година се намира в Солун и работи като училищен инспектор[4], в същото време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През 1901 година, след Солунската афера е осъден на 101 година крепостен затвор и заточен в Подрум кале, Мала Азия, но през 1902 година е амнистиран.
По кървав път
Светозар Тошев
