Димитър Ангелов
История и археология
Цена: 25.00 лв.
| Състояние: | отлично |
| Издателство: | Георги Бакалов |
| Град на издаване: | Варна |
| Година на издаване: | 1985 |
| Език: | Български |
| Страници: | 337 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 245/175мм |
| Книгата е в наличност | |
Българинът в Средновековието
(светоглед, идеология, душевност)
Димитър Ангелов
До падането на България под турско робство нашият народ реализира дълбоката си същност, която се проявява в главната цел на един древен и вечно млад народ – утвърждаването ни на Балканите с голяма култура, търговия, военна мощ и добронамереност. Ориентациите на нашия народ са насочени към това. А известно е, че ориентациите, начинът на мислене, характерът са субстанцията, същността на националната ни душевност. Едно е България до края на XIV век, съвсем друга е тя до 1878 година. Най-новата ни история след тази година не ни предлага такива условия, че постепенно, макар и трудно и упорито, да се създават условия за позитивна психическа промяна. Налице е отново слугинаж към чужди държави, беднотия, предателства и злоупотреби на хората от властта. И сега, макар че сме в началото на XXI век, България е със сринати материални и духовни ценности, с един обезверен народ, притежаващ ниска степен на задоволеност на потребностите и на интересите си. Следователно философското правило „битието определя съзнанието” дава отговор на много противоречия, с които е изтъкана народната ни душа и мислене. Затова сме предани и недоверчиви, ентусиасти и песимисти. Затова крадем, рушим, и ако градим нещо, то го правим в повечето случаи за себе си. Всичко в крайна сметка идва от средата, в която израстваме и съществуваме.
Това противоречие в най-новата ни история и най-вече през последните десетилетия, породи противоречия, които в своята съвкупност формираха черти в националния ни характер, демонстриращи ниска обществена активност и системно затваряне на българина в своя собствен свят. Формирана е тенденцията към интровертиране, към бягство от обществените процеси, демонстрирано чрез апатия, безразличие и субективни представи за нещата от реалния свят. Обхванати, за кой ли път, от борбата за оцеляване, голямата част от българския народ потъна в елементарен битовизъм, гарниран с голяма доза алкохол и чалга. На фона на това припевите за Европа звучат фалшиво и са аранжирани с излишни илюзии, словесни акробатики и вечните, втръснали се вече обещания, за доброто светло бъдеще. Повече от хората не вярват на това, защото българинът никога не е бил наивник, а напротив – битов прагматик, оцеляващ при всички обстоятелства.
И макар превратностите на историческата ни съдба да са се отраазили малко или много неблагоприятно върху формирането на нашата народопсихология като ген сме уникални. Тракийската, славянската, прабългарската кръвна група ни определят като народ с уникални качества. Одухотвореност, стигаща до възвишеното и красивото, което носим от траките, здравината и упоритостта на духа и любовта към земята и природата, вградени от славяните и силата на държавността, ината и вечният стремеж да бъдем, да съществуваме, понесени от северните склонове на Хималаите, преминали през Велика България на Кубрат до Балканите е една основа, която се явява като фундамент на националната ни народопсихология.
