Михалаки Георгиев
Българска проза
Цена: 12.00 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | БЗНС |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1980 |
| Език: | Български |
| Страници: | 730 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 165/120мм |
| Книгата е в наличност | |
Море нека те враг носи... пуста оса, що си се навъртела като стар бекярин край моминско хоро!
Оно такава живинка бива досадна и на безработни хора, а камо ли на кака Въла чичова Денчова, дека от тъмни зори запретнала скутове и ръкаве, па все не може да вташе. ”Ззззз... зът... бррн...” - налита пак осата над главата на кака Въла и не я оставя на мира.
- Море опустело ти и бръмчането, и чудото, напаст ниедна - сърдито отвръща кака Въла и маха над глава с ръце, оцапани до лактите с тестото, що замесваше за погача за път на чичо Денчо.
А майсторка беше кака Въла на погачите, както що беше майсторка и на баниците, и на всичко, що мине през нейна ръка. Дваж по-голем масторлък силеше сега кака Въла, като знаеше, че едната погача ще носи армаган чак на министро у София.
Гле, гле, покрай осата щех да забравя да ви кажа, че чичо Денчо из село Глухово и министро из София беха на така, като два реда зъбци на цигански дарак.
Ама ще речете: откъде-накъде!
Ех, ”има си крушка опашка, а понекога и на опашката дръжка!” Що не донася времето на тоя свет? Понекога дохожда ред, та и владика бабува!... Оно, кога доде до зор, не пита ни откъде си, ни що си, ами доде, па те натисне, па... де... шавай, ако можеш!...
На такъв зор беше изпаднал и министро из София. Дошло му ред да обикаля с в е т о по селата, за да ги кандърдисва да държат с него, демек, ти го кажи, да теглят откъде неговата партия. Па както за всичко, така и за тая работа требват хора. А чичо Денчо е човек, роден за тая работа - като че максус е смарладисан чак из Стамбул. Като рече он да кандърдише некого - мани, брате, било и отскочило!... Хортува, хортува, като че из книга чете, па все излеко, па все кротко, а селяните го зяпат у уста, па се узверат, като че да са се наяли буника, яли лудото биле. Замая ги, замая, па като им рече: ”Ете, бракьо, нали е черно!”... - а они по него: ”От черно - по-черно”; а ако им рече: ”Ама, бракьо, мене ми се види малко бело” - а они по него: ”Бело, ами! От бело - по-бело!...”
Такъв ми ти е тоя чичо Денчо, па иди та не му ставай дост, па макар пет пъти да си министър на тоя свет! Ако не вервате мене, що ви казвам за чичо Денчо, а вие питайте самия министър, па нека он да ви каже. Ама пак много не се захващам, че ще ви каже баш правото; много е лесно и да скриви, ако дип не му понесе; санким, министър е, та му се може.
Ама колко и да скриви, все ще ви каже, че чичо Денчо му свърши работата баш таман... Свърши я, та отскочи. От радост и кеф, като седеха на софрата колено до колено, министро обеща на чичо Денчо, че като доде у София, каквото ще да му посака, и думата му нема да стане надве. Ех, елбете, голем човек, и думата му голема.
Тая дума я помни чичо Денчо, па я помни и кака Въла.
