Даниел Стийл
Любовни романи
Цена: 10.00 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | Компас |
| Град на издаване: | Варна |
| Година на издаване: | 1998 |
| Език: | Български |
| Страници: | 335 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 200/130 мм |
| Книгата е в наличност | |
1552666
Тиха чест
Даниел Стийл
…Късно вечерта, когато Тойо отдавна спеше в тяхната стая, тя чу почукване на вратата и не реагира. Но на следващия ден Тойо, който си играеше в градината, чу почукването преди нея. Без съмнение беше приятелят с шоколадите. Тя изтича бързо от къщата, надявайки се да спре Тойо, преди да е отворил, но беше закъсняла. Тойо вече говореше с военния. Когато приближи, Хироко видя, че човекът не е същият. Извика детето при себе си, но то не искаше да се върне при нея. Човекът беше клекнал, за да улесни диалога.
- Тойо! — извика тя повелително, но Тойо дори не й обърна внимание. Беше ясно, че ще трябва да отиде и да го вземе. Бяха й противни тези контакти с американци. Беше забелязала добре събличащият поглед на военния полицай и още помнеше как изглеждаха войниците в Токио. Страхуваше се много. — Тойо! — извика тя още веднъж.
Сега и двамата вдигнаха очи към нея, едно и също лице, умножено по две. Държаха си ръцете. Хироко замръзна неподвижна, загледана в тях. Беше Питър. Беше жив. Хироко не можеше да си обясни как беше успял да я открие. Сега тя продължаваше да стои неподвижна и започна да плаче, а Питър, хванал Тойо за ръка, я приближи с бързи крачки и без да дочака следващия миг или някаква реакция от нейна страна, започна да я целува.
Когато той спря, тя цялата трепереше. Вдигна погледа си към двамата, не можеше да повярва, че се е върнал, и че държи ръката на Тойо.
- Къде беше? — попита тя с глас като този на майка, която най-после е намерила загубеното си дете.
- Бях в болница в Германия известно време... Преди това се бях скрил в една свинска кочина... — Той се засмя. После погледна Тойо и стана сериозен. — Защо не си ми казала? — Питър приличаше удивително на същия този Питър, когото беше запазила в спомените си, когото беше сънувала три години, след като го беше видяла за последен път.
СУПЕР КНИГА.
