Хаим Бенадов
Детско-юношеска литература
Цена: 14.00 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | Народна младеж |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1978 |
| Език: | Български |
| Страници: | 138 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 200/135мм |
| Книгата е в наличност | |
205702
В цената на книгата е включена и безплатна доставка до офис на Еконт експрес.
Бенадов, Хаим Нисим
27 юли 1907 - 2 юли 1991
Хаим Нисим Бенадов е роден на 27 юли 1907 в София. Там завършва гимназия. Политзатворник по време на монархофашисткия режим в България.
Пише хумористични разкази и участва в списването на седмичника ”Брод”, сборника ”Земя” на Л. Стоянов, съредактор е на литературния седмичник ”Хоровод”. Негови съчинения са ”Нощна София” (1931 г.), ”Нощи в кабаре” (1934 г.), ”Хора от низините” (1939 г.), ”Има ги всякакви” (1962 г.) ”Този дълъг път” (1975), ”Въртележка - хумор и сатира” (1987) и др. Белетристът умира на 2 юли 1991 г. в София.
Разказите му за деца са събрани в книгата ”Вълшебната игра” (1978).
”Ива и гугутките”
Тази година зимата много се застоя. Тежко беше на птиченцата, които останаха да зимуват у нас. Врабчетата и гугутките, кацнали по жиците, зъзнеха от студ и от време на време отлитаха до отсрещния балкон, за да се върнат после пак. Напразно търсеха по земята просено зрънце или трохичка хляб. Острият вятър помиташе всичко.
Моята внучка обичаше да наблюдава от затоплената стая бедните безпомощни птички.
Веднъж отвори прозореца и доверчиво ги покани да влязат в топлата стая. Но птичките уплашено отлетяха на различни посоки.
Детето затвори и с огорчение запита:
- Деденце, защо избягаха птичките? Нали нямаше нищо да им сторя? Щях да ги нахраня и да ги настаня да се постоплят около печката. А после пак щях да ги пусна...
Засмях се на детската доброта и наивност.
- Ти, миличко забравяш, че има и лоши хора. Искаш ли да спечелиш доверието на птиците, сложи им малко трохи вън.
Ива с голямо усърдие надроби трохички, отвори прозореца и ги разхвърли на перваза. След това нетърпеливо зачака.
И наистина тя не чака дълго. По едно време затаи дъх и каза:
- Деденце, деденце - идват!
Първа кацна една гугутка и почна да кълве трохички. В бързината някои сваляше на земята. Долу врабчетата това и чакаха. Стремително се спускаха, грабваха трохичката и пак политаха.
Застанала отстрани на прозореца, Ива следеше всяко движение на птичката.
- Деденце, и друга кацна!
И двете гугутки бяха тъмносиви, сякаш оваляни в прах. Те бързо и страхливо кълвяха трохите и от време на време вдигаха човки, като че ли оживено разговаряха нещо на своя език...
От този ден Ива започна редовно да дроби хляб на прозореца. Двете гугутки не закъсняваха да пристигнат. Радостта на детето нямаше край.
Сега вече птиците се застояваха повече. Започна една истинска игра между гугутките и детето. Гледаха се в очите. Ива им правеше разни знаци, а те отговаряха с движение на човките и опашките, като леко подскачаха по перваза.
Една сутрин внучката отвори прозореца, протегна пълни шепички с трохи и бавно почна да ги пръска. Гугутките, които наблюдаваха от отсрещния покрив всяко нейно движение, този път не се стърпяха и долетяха.
Те вече не се страхуваха от човека, който им се притече на помощ през най-лютите зимни дни. Доверчиво започнаха да кълват в присъствието на Ива...
Но един ден...
Както винаги Ива беше разхвърлила трохичките и гугутките лакомо кълвяха. Тя им се любуваше. Вратата безшумно се отвори и влезе съседският котарак. Съвсем неочаквано един удар по стъклото на прозореца стресна детето. Нещо се търкулна на земята и побягна.
Беше котаракът. Как се бе промъкнал тук, тя не можа да разбере. котката наблюдаваше гугутките. Не се стърпя и скочи, като мислеше, че прозорецът е отворен, но здравата се удари и засрамена от несполуката, бързо избяга.
А гугутките? Гугутките ги нямаше вече на перваза. Бяха отлетели, обезумели от страх.
Напразно Ива ги чака два дни. Дробеше им трохички, подмамваше ги. Но те строяха на отсрещния покрив и не смееха да се приближат.
Беше се отчаяла, че някой ден отново ще дойдат.
Но те дойдоха. И както в оня ден, когато се запознаха с детето, първа кацна едната птица. Озърна се плахо наоколо и като видя доверчивия поглед на внучката ми, започна лакомо да кълве трохите. Дойде и втората. Приятелството отново се възстанови.
Все пак зимата не издържа повече. Дните ставаха по-дълги, слънцето все по-често пробиваше сините облаци и небето стана по-чисто, по-синьо. Поникна сочна трева.
Беше дошла пролетта. Чаканата топла пролет и от птиците, и от хората. Бръмнаха из простора мушичките, птиците ставаха по-весели и тяхното безгрижно цвъртене се чуваше навред.
Гугутките не забравиха Ива. Те кацваха на прозореца, поздравяваха с махане на крилца малката си приятелка, която ги чакаше на широко отворения прозорец. После отлитаха високо, високо в небесата...
Вълшебната игра
Хаим Бенадов
