Илия Пехливанов
История и археология
Цена: 15.00 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | Наука и изкуство |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1981 |
| Език: | Български |
| Страници: | 230 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 210/145мм |
| Книгата е в наличност | |
Както сам пише в автобиографията си, Отец Матей прекарва в манастирите на Света гора около десет години като ходи там на два пъти. А в светогорските библиотеки не е имало само религиозни книги. Като цяло Атон съперничи на средновековните европейски университети. Един необичайно любознателен момък с пъргава мисъл и безгранично въображение покрай молитвите улавя с рповене в разни светогорски книги технически идеи, тревожили немалко будни умове от миналото. Една от тях е възможността за използване на морските приливи и отливи като източник на енергия. Само че по онова време днешните приливни електостанции не са били възможни поради това, че не е бил намерен начин произведената енергия да се кондензира по някакъв начин. Днес такива електростанции има вече в Ламанша и крй северния руски град Мурманск. А „морската мелница” на Отец Матей, строена преди двеста години, е техен далечен предшественик.
Лекове от древен Египет
В миналото образовани лекари не е имало. Монасите на Света гора задължително са били обучавани да станат и лечители. Отец Матей придобива такива познания и става известен в Българско като прочут народен лечител. Съвременниците са запазили ярък спомен за това негово умение. А в Сухиндол той обучава 12-има младежи в нарочен медицински кръжец. Един от тях, именуем Митьо Кобура, става сетне лечител. Скулпторът Кирил Анев е опазил негови резепти.
В Преображенския манастир Отец Матей живее в една и съща килия с отец Неофит Калчев. Последният приема от него рецепти, които години наред сам изплолзва като лечител като ги издава осем пъти в книга под заглавие „Народен домашен лекар”, преиздадена напоследък на няколко пъти. Повечето рецепти в нея днес са неприложими, но има и полезни сред тях. Някои предизвикват насмешка: вместо да се ходи на море например, препоръчва се човек да се топи до шията в каца с разтворена морска сол и сетне да се разхожда. Като че ли това може да се пробва отново и днес – колцина вече могат да си позволят почивка на Черноморието ни...
Отец Матей твърдял, че тези рецепти идвали чак от древните египтяни. Нищо чудно: в манастирите на Света гора е съхраняван многовековен човешки опит.
Билка за Дякона Левски
Стигаме до джобното тефтерче на Апостола. Върху първите страници в него са записани рецепти за клинав човук, сипаница и прочие.
А каква е причина Отец Матей да е бил най-близко до Левскипо време на изграждането под носа на имперската столица Цариград на единствената по рода си ХІХ век тайна революционна организация с двеста комитета? Стана известно това от собственоръчните бележки на Христо Иванов Големия – най-доверения човек на комитетската тайна полиция. В едни добавки към биографията на Левски от Захари Стоянов той известява следното: по време на Втората българска легия в Белград през 1868 година Левски заболява от стомашна болест. Тогава е опериран от сръбски лекар под надзора на свои въоръжени приятели. А пет годин след това – тъкмо по време на комитетските обиколки из Българско – той носи незатворена рана на корема. И е бил все весел, какта потвърждава не само Големия!
Отец Матей изглежда е бил натоварен от Организацията лично да следи за здравето на Левски. Той му давал да пие отвара от една билка, наричана „ранилист” или „хайдушко биле”, с което са се лекували из Балкана не един или двамина бунтовници тогава.
Специален куриер на БРЦК
Украинският историк проф. Степан Иванович Сиделников, проникновен изследовател наБългарското Възраждане, бивш фронтовак, създаде картотека на Вътрешната революционна организация, каквато наши историци все още не са създали. В нея той подрежда по занятие и длъжност според наличните сведения даскали, попове и други възрожденци, изградили тъканта на съзаклятието. В нея Отец Матей е определн като „специален куриер на Българския централен революционен комитет”.
Да уточним: През съдбоносната есен на 1873 година, когато след обира на турската хазна в Арабаконашкия проход и започналия процес в София настъпва криза в Организазцията, Любен Каравелов изпраща писмо до Левски с нареждане незабавно да се обяви въстание. Търновският комитет търси приносител на писмото. Приносителят е проверен – преди това Отец Матей разпространява сред комитетски дейци Устава на БРЦК, парични средства и други ценни известия. По същото време Матей е някъде около Стара Загора. Старозагорци му предават Каравеловото писмо със заповед да не жали коня си” , според запазения техен протокол, и да настигне Левски надолу към Марица. Матей настига Левски в село Поповица. Отговорът е известен: Левски смята за прибързано обявяването на въстание...
След гибелта на Апостола търновци решават да изпратят писмо до външния министър на Сърбия Йован Раич с предложение за помощ. Отново куриер не е трябвало да се търси. Той е известене с краткото название „Очката” или „Черната капа”. Александэр Бурмов твърди, че това е именно Матей. Той си свършва работата, доколкото е възможно. Среща се с Каравелов и Панайот Хитов в Белград, сетне отива на аудиенция при министъра. За да се потвърди извода на Народния войвода Раковски: нашата свобода само от нас зависи.
През пролетта на 1873 година Отец Матей заедно с един член на комитета в Ново село отива в Ловеч да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Подлага Поп Кръстю под клетва в черквата. Единствена по рода си сцена наистина! Матей като човек в расо е крайно заинтересован дали негов събрат е замесен в случая.Поп Кръстю отвръща: „Мнозина други се отърваха с мене...” Отец Матей отсъжда : „Ще дойде други Левски, а на обесения нека бъде вечна паметтта му !”
