Георги Пашев
История и археология
Цена: 15.00 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | Профиздат |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1981 |
| Език: | Български |
| Страници: | 400 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 200/135мм |
| Книгата е в наличност | |
Самия град Белово възниква през 1869 г. Прокарването на железопътната линия предопределя и неговото бъдеще. Първоначално то е било временно селище за работниците на барон Хирш, който е добивал в този край дървен материал за строежа на железния път. Във връзка с това непрекъснато възниквали складове и ханове и от околните села, и от по-далечните краища на България заприиждали заселници. Първата къща е построена през 1884 г. от хаджи Кузо Хаджиангелов. Неговият пример е последван и от много голямобеловци, които поради бързото разрастване на индустрията около железопътната гара намират тук отлични условия за поминък. Основите на днешния град Белово са поставени на сегашното място още преди започване на строителството на ж.п. линията Цариград — Белово от Баронхиршовата компания. Линията е открита за експлоатация през 1873 г., а Голямо Белово и беловския край се превръщат в най-крупният център на дърводобив и дървопреработване на Балканите.
Макар и само с едновековна история, Белово е град с богато революционно и историческо минало.
От 1873 до 1875 г. телеграфист и началник на гара Белово е апостолът на българската свобода Тодор Каблешков. През 1874 г. той основава читалище „Искра“ в Голямо Белово и подготвя беловци за бъдещата революция. В народната памет са живи и образите на апостола Васил Левски и Ангел Кънчев. Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 г. В Белово към четата на Бенковски се присъединяват повече от 20 души. Между тях са Мартин Тачков (Мацко), най-младият въстаник и Мария Сутич — единствената жена в четата. По време на въстанието, беловския укрепен пункт дава няколко десетки жертви.
На 13 и 14 януари (стар стил) 1878 г. беловският край е освободен от легендарните руски богатири на Астраханския драгунски полк, Първи Московски гвардейски пехотен полк и Кавказката казашка бригада. 700 души въоръжени доброволци от беловския край подпомагат Киевския хусарски полк при освобождението на Чепинското корито.
До 1966 г. се нарича Гара Бельово и е селище от градски тип от 1964 г. Белово става град от 26 декември 1968 г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България, когато към него е присъединено село Малко Белово. През 1977 г. става общински център.
