Бончо Несторов
Българска проза
Цена: 9.00 лв.
| Състояние: | Добро-с пожелание на втора страница, следи от старост,, първи бял лиист е закъсан. |
| Издателство: | Профиздат |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1962 |
| Език: | Български |
| Страници: | 348 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 200/145 мм |
| Книгата е в наличност | |
Кашон 6
Измамни пътеки
Бончо Несторов
Бончо Илиев Несторов (02.08.1906, село Връбник, Костурско, днес в Албания - 1987) е български писател, журналист, сценарист, представител на социалистическия реализъм. Баща му като повечето мъже от Костурския край е гурбетчия - строителен работник в България, Гърция, Азия, Америка. През 1914 г. семейството му се преселва в България - в Пловдив, след като бащата се връща от Америка, ослепял с едното око. Тогава бъдещият писател е на само 8 г. Израства и учи в Пловдив. Завършва Търговската гимназия в Пловдив (1925). Учи и работи в млекарницата на баща си, а в последните години от гимназията, през ваканциите, работи и по тютюневите складове. После е чиновник в Окръжната сметна палата в Пловдив, където работи около две години. През 1929 г. става подземен работник при прокопаването на тунела на електроцентралата Въча в Кричим. След няколко месеца като участник в стачка е уволнен. В края на 1929 г. пристига в София - работи като строителен работник, келнер във вегетариански ресторант, често е без работа и подслон. Около 2 г. е чиновник в Кооперативния театър в София (1932-1933). От 1935 г. до 1943 г. е чиновник на поделенията на Занаятчийския съюз, откъдето е уволнен и арестуван за комунистическите си убеждения. Най-напред печата през 1928 г. във вестниците „Юг” и „Трезва младеж” - Пловдив. Редактор на вестник „Трезва младеж” (1927-1929) и списание “Хоризонти” (излизат само две книжки, 1929). Сътрудничи със статии, разкази и бележки на почти всички леви вестници и списания Член на Съюз на трудовоборческите писатели и БКП (1944), на редакционната колегия (1944-1962) на вестник „Народна войска” (от 1952 г. - „Народна армия”). Член на СБП. Книги: „Младен слезе в Снежево” (разкази, 1945); „Югославски деца” (разкази, 1948); „Млади защитници” (разкази, 1950); „Под крилото на партията. Повест за Любомир Баръмов - Любчо” (1952, 1963, 1966, 1969, 1982); „Директорката” (повест, 1953); „Служа на Народната република” (разкази и очерци, 1953); „Светлина над Родопите” (роман, 1954, 1955, 1961); „Величав подвиг” (разкази и очерци, 1955); „Задача ОРИОН” (роман, 1956); „Ариф и Рамзина” (роман, 1957, 1960, 1976); „През снежното поле” (разкази, 1957); „Последната година” (роман, 1961, 1966); „В онази есен” (повест, 1962); „Гаврошът не загива” (роман, 1962,1967); „Измамни пътеки” (роман, 1962); „Светлини и сенки” (разкази, 1963); „Повест за моето детство” (1967, 1975, 1982); „Тъмни огньове” (роман, 1979), „Последната година. В онази есен” (1986).. Сценарист на филма „Безкръстни гробове”. За творчеството му пишат Петър Димитров-Рудар, Ефрем Каранфилов, Цветан Минков, Иван Попиванов, Иван Руж, Димитър Спространов, Ценко Цветанов, Петър Чолов, Николай Янков, Здравко Сребров и др.
