Николай Н. Шпанов
Чужда проза
Цена: 14.00 лв.
| Състояние: | Добро-Леки следи от намокряне. |
| Издателство: | БКП |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1950 |
| Език: | Български |
| Страници: | 998 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 215/145мм |
| Книгата е в наличност | |
Кашон 355
Подпалвачи
Николай Н. Шпанов
”За първи път Марта Дод прекрачва съдебната зала на 4 ноември 1933 г., когато е словесният двубой на Гочо Димитров с Гьоринг. До този момент тя знае само в общи линии живота на българина. Прави й впечатление, че достолепният председател на съда д-р Вилхелм Бюнгер както и върховният прокурор Карл Вернер правят всичко възможно да принизят обвиняемия до нивото на някакъв традиционен женкар, свалял хазяйки и спътнички във влаковете. Последната му хазяйка Ани Крюгер зарязала мъжа си заради Гочо, а последната мимолетна връзка му била спортистката Ирма Рьослер, с която пътували във влака преди ареста му. Марта Дод знае още, че преди половин година се е самоубила жената на Гочо, настанена в психодиспансер, че била параноична шизофреничка, пишеща еднотипни истерични писма до ръководители на комунистическите партии в света - ”Другарю... Тия дни се очаква в блога ви да пристигне другарят Гочо. Пазете жените си от неотразимия любовник...”
Марта Дод влиза в залата и вижда обаятелен мъж, кой знае защо навеял й асоциация със стария морски вълк от романа на Джек Лондон.
Нека прочетем какво пише самата тя в дневника си, а по-късно ще го отрази в спомените си През ”прозореца на посолството”: ”Гьоринг произнасяше своите показания, а изправен срещу него аз видях Гочо -мъж, необикновено жив и привлекателен, който сякаш излъчваше от себе си удивителна сила и бодрост на духа. Той беше самият живот, огън. В него гореше сила на убеждение, негодувание, ненавист. Пламенните негови жестове, неговите ръце, неговият великолепен глас... Никога няма да забравя как стоеше спокоен и пълен с живот, мълчаливо слушайки Гьоринг, не ще забравя неговото лице, изразяващо превъзходство. Това беше истински победител в предварително подготвен неравен двубой... Това обаче го няма в протоколите на съда, там останаха само думите. Онова, неотразимото, остана само в мен...”
От другия ден до края на процеса Марта Дод ще е на първия ред в съдебната зала.
Гочо излиза победител и в двубоя с Гьобелс. Върховният прокурор Карл Вернер неистово търси нов момент, в който да принизи българина.
На заседанието от 9 ноември 1933 г. той пита дали бракът на свидетелката Ани Крюгер е бил разтрогнат заради извънбрачни връзки на свидетелката с подсъдимия Гочо. Българинът достойно защитава честта на хазяйката си и заявява: ”Моля да ме извините, господин върховен прокурор, но моля веднаж завинаги да се разбере, че не съм нито импотентен, нито хомосексуалист. А мъж в истинския смисъл на думата!”
Председателят ударя звънчето, заседанието се прекратява, една жена от първия ред е станала на крака и ръкопляска неистово това е Марта Дод.
Скандалът ще отекне чак в Москва, откъдето най-сетне са пратили съветски журналисти (за първи път на 4 ноември) да отразят процеса. Работата е там, че съвсем наскоро е избухнал сексскандал с хомосексуалисти във висшите етажи на националсоциалистическата партия. В съдебната зала Гочо отстранява охраната и почтително се покланя на ръкопляскащата дъщеря на американския посланик. Остават само още пет заседания на съда до произнасяне на присъдата. Те са проточени в близо месец и половина време. Марта Дод решава, че противниците на Гочо може да направят опит да го ликвидират след процеса и действа като в схематичен шпионски роман: организира трима от агентите й за връзка за охрана на Гочо след процеса. Доколко е била права или си е въобразявала, можем само да гадаем. Но едно съобщение на Германската осведомителна агенция от 23 декември - последният ден на процеса, заслужава внимание: ”Ван дер Любе бе осъден на смърт. Торглер и тримата българи са оправдани. Ван дер Любе не прояви никакво вълнение и изслуша присъдата с наведена глава. Тримата българи бяха по-безстрашни от всякога. Никаква специална охрана не пазеше около Върховния съд... ”
Щяло ли е да се разиграе някаква драма около съда по време на напускането му от Гочо и другите не можем да знаем. Но тримата агенти на ФБР забелязват съмнителен мъж до централния прозорец в коридора на съда. Отвличат го по класически начин - един агент му иска огънче, другите двама го хващат от двете страни и напъхват в чакащата ги наблизо кола... Този епизод ще направи впечатление на съветските журналисти Лили Кайт и Иван Беспалов. Те го разказват на писателя Николай Шпанов, който ще го вмъкне в обемистия си роман ”Подпалвачи”. Организирала охраната, за всеки случай Марта Дод стои до изхода със зареден в дамската си чантичка пистолет.
Когато Гочо напуска съда, си кимват едва забележимо, уверени, че е за последно.
Съдбата ще ги срещне след десет години. Прегръща го, разплаква се, мълви: ”Бях влюбена във вас...И още съм...” В този момент героят от Лайпциг е смазан от живота. ..
