Минчо Драганов
История и археология
Цена: 14.00 лв.
| Състояние: | Добро-Писано на задна корица. |
| Издателство: | Славика-РМ |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1994 |
| Език: | Български |
| Страници: | 126 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 215/145мм |
| Книгата е в наличност | |
Кашон 9
Кога всъщност е създадена българската държава?
Минчо Драганов
Основаването на българската държава
Периодът около създаването на българската държава е част от нашата история, която въпреки огромния интерес от страна на множество историци и археолози, остава твърде неясна. Това се дължи на липсата на исторически извори, които да опровергаят една или да потвърдят друга от многобройните теории засипали българското историческо пространство. За съжеление тази неяснота се е превърнала в предпоставка за редица спекулации, довели до това, че днес се гордеем и почитаме “неоспорими факти”, които всъщност са спорни, а други – далеч по - сигурни и логични отсъстват от учебниците ни по история. Затова този текст има една единствена цел – да пресъздаде и обобщи, без да заема позиции, това, което всеки един може да открие по тази тема.
Основните източници съхранили се и до днес, свързани с началото на българската държава са съчиненията на готския историк Йорданес, на византийските хронисти Прокопий Кесарийски, Йоан Ефески, Менандър, Михаил Сирийски, на западния летописец Зигеберт. Важни сведения се съдържат в “Стратегикона” на Псевдомаврикий, в агиографския сборник “Чудесата на Св. Димитър Солунски”, в енциклопедичния речник Свидас. Особено значими извори са написаните през VIII в. “Хронография” на Теофан Изповедник и “История” на патриарх Никифор. Както вече бе споменато, темата е център на засилен интерес от страна на историците, за което говорят и множеството трудове като например на проф. Марин Дринов (“Поглед върху произхождението на българите и началото на българската история”), проф. Васил Златарски (“История на Българската държава през Средните векове”), проф. Петър Мутафчиев (“История на българския народ” и “Книга за българите”), историка Божидар Димитров (””Дванайсетте мита в българската история””) както и тези на проф. Петър Добрев, акад. Иван Дуйчев, акад. Димитър Ангелов, проф. Васил Гюзелев, проф. Георги Бакалов, проф. Йордан Андреев и др. Също така съществуват и редица трудове на чуждестранни учени като например Стивън Рънсиман (“История на Първото Българско царство”) или проф. Константин Иречек (“История на българите”).
Кои са българите?
Относно произхода на българите също съществуват множество теории, някои от които повече, други – по - малко логични. Между водещите историци обаче, дискусията се базира на две основни предположения – българите са монголоиди с тюркски произход, идваши от земите на север от Китай и това че българите спадат към иранската племенна група (т.е. българите са европеиди), които идват от земята Балхара, т.е. днешния северен Афганистан. Естествено привържениците и на двете теории влизат в дискусиите помежду си със своите аргументи. Например факта, че части от надписите (и по – точно всякакъв вид военна терминология) в “Именника на българските ханове” са на тюркски(Между тези най – ранни самостоятелни български писмени паметници са открити около дванадесет на тюркски език. В сравнвние с общата им бройка обаче(около сто), получилият се процент не може да служи за еднозначна теза, за това какъв е бил езика на българите.), някои съвпадения на понятия от българския календар с този на тюрките, изображението, с монголоидни черти върху прабългарското съкровище от Наги Сент - миклош или пък факта че българи и хуни се появяват приблизително по едно и също време в латински и гръцки хроники, трябва да е доказателство за това, че българите имат тюркски произход. imageОбратно пък, някои факти сочат, че българите не са били “класически” номадски племена, т.е. са с европеиден произход – стремежът към строителство, намереното в прабългарски селища висококачествено зърно, което може да бъде добито само чрез оседнал начин на живот или факта че Вунд, Аспарух, Тервел, Крум, Персиян и Расате са имена с ирански произход. Някои от доводите за иранския произход влизат в директна конфронтация с тезата за тюркския произход – например високия ръст на намерени прабългарски скелети(175-180см, като се има впредвид, че тюрките са били далеч по ниски) или прабългарски черепи, по които не личи и следа от монголоидни черти, а по – скоро европеидни.
Несъвместимостта на доводите отнасящи се към тези две теории и липсата на по твърди доказателства от времето, за което говорим, водят до това, че произходът на прабългарите остава проблем, предизвикващ продължителни спорове сред историците, който също така не е еднозначно разрешен и до днес.
681 както я знаем
През последните няколко десетилетия в нашето историческо пространство трайно се бе установила една „неуспорима” теза за датата на създаване на българската държава. В резултат на това, днес дори и малките деца, на въпроса „Кога е създадена България”, без много да мислят категорично заявяват 681г. И това е нормално, защото така се учи в училище. Но дали всичко, което се учи в учебниците по Родинознание е исторически издържано и подкрепено с достаъчен брой доказателства, е спорно. За да внесем малко повече светлина по този проблем е необходимо да започнем от фундамента върху който той почива!
Годината 681-а, като дата за основаване на България за пръв път е посочена от професор Васил Златарски в неговия труд от 1918г - „История на българската държава през средните векове”. Всъщност той посочва 679-а година, поради неправилно изчисление на византийските данни за годината на войната, в която кан Аспарух завладява Мизия, побеждавайки войската на римската империя, и сключва мирен договор, който потвърждава завоеванието му. Но учениците на проф. Златарски бързо преизчисляват данните и определят, че войната е в 680г., а мирният договор е сключен в 681г. Именно тази теория е приета от комунистическата историческа наука, бива доразвита през 50те – 70те години на XX в. и й се придава идеологическо значение, а годината 681-а е вкарана в герба на България през времето на комунизма. През 1981г. се чества 1300-годишнината от възникването на българската държава. От тогава до днес, в учебниците по история, не са извършени големи промени, обаче са направени много нови археологически открития с помощта на които е възможно едно по-обширно и многостранно разглеждане на този далечен период от българската история. Напоследък все повече историци издават нови научни трудове именно на тази тема и преразглеждат наново тази, утвърдила се толкова дълго време, теория за възникването на българската държава. Днес все повече от тях са единодушни за спорността на годината 681 за възникване на българската държава. Те излагат редица други теории, но като че най – логична и уплътнена с най-много писмени и археологически доказателства е годината 632.
