Майка Мария (Скобцова)
Религии
Цена: 10.00 лв.
| Състояние: | Отлично |
| Издателство: | Омофор |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 2006 |
| Език: | Български |
| Страници: | 68 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 215/145мм |
| Книгата е в наличност | |
к-14
Типове религиозен живот
В книгата се изследват следните типове религиозен живот в православието: синодален, законнически, естетически, аскетичен и Евангелски тип благочестие.
Майка Мария (Скобцова)
При класифицирането на типовете религиозен живот в Православието, трябва винаги да се отчита, че макар да съществуват характерни и завършени представители на един или друг тип, религиозният живот на повечето хора представлява смесица на два или повече типа.
Монахиня Мария (в света Елисавета Пиленко) е родена през 1891 г. в Рига, Латвия в православно семейство. Още седемгодишна тя изявява желание за монашество, но когато е на четиринадесет години смъртта на любимия й баща дълбоко я поразява. Тя не може да понесе тази несправедливост и губи вярата си. Решава, че Бог не съществува и че това е тайна, която възрастните знаят, но пазят от децата.
В средите, в които се движи Елисавета, често се обсъждат и богословски въпроси. Макар да се счита за атеистка, тя все по-силно е привлечена от образа на Христос, Който жертва Себе Си за страдащите и онеправданите. Интересът й към вярата се задълбочава и тя започва да чете Евангелието житията на светиите. Скоро стига да извода, че хората имат нужда от Христос, а не от революционни теории.
По време на Октомврийската революция живее заедно със семейството си в Анапа, град на черноморското крайбржие. Започва Гражданската война и тя е избрана от болшевиките за временно изпълняващ длъжността кмет на града.
Гражданската война се обръща в полза на Червената армия и семейството емигрира. След много перипетии, през 1923 г. Те се установява в Париж.
Важен момент в нейната дейност е създаването на общественото сдружение ”Православно дело”, където влизат много известни руски интелектуалци като отец С. Булгаков, Н. Бердяев, Г. Федотов, К. Мочульский. Майка Мария е избрана за негов председател. С финансова помощ от Франция и чужбина сдружението успява да основе множество социални домове: общежития, домове за стари хора, училища, лагери, както и да организира болнична помощ, помощ за безработни и възрастни хора; издава книги и брошури.
На 14 юни 1940 г. Париж е окупиран от хитлеристките войски. Заедно със своите сподвижници, майка Мария подпомага бягството на съветски военнопленници, както и на евреи. Тя доброволно отказва да напусне Париж и да се спаси (някои членове на “Православно дело” са арестувани).
На 8 февруари 1943 г. е арестуван синът на монахиня Мария, Юрий Скобцов, който по това време е вече неин помощник. На следващия ден е арестуван отец Дмитрий, а на 10 февруари – и майка Мария. Обвинението е, че помагат на евреи да избягат от депортиране. Изпратена е в лагера Равенсбрук в Германия.
Майка Мария не доживява победата. Затворничка №19263 загива в пещите на концлагера Равенсбрук на 30 март 1945 г. – на Разпети Петък. Съюзническите войски освобождават лагера 25 април 1945 год. Една от версиите за нейната смърт, е, че е влязла в камерата на мястото на друга жена, която е трябвало да бъде изгорена този ден.
На 16 януари 2004 г. Светият Синод на Константинополската патриаршия причисли към лика на светиите монахиня Мария (Скобцова), заедно с протойерей Алексей Медведков, свещеник Дмитрий Клепинин, Юрий Скобцов (син на монахиня Мария) и Иля Фондаминский. Искането за канонизацията е отправено от архиепископ Гавриил, Екзарх на Вселенската патриаршия, управляващ архиепископията на Православните руски църкви в Западна Европа.
„…Заемем ли се да изучаваме историческото си място или по-точно на типовете благочестие, създадени от историческото ни положение, можем обективно и безпристрастно да видим, че различни категории хора, които не споделят едно разбиране за религиозното призвание на човека. Всяка от тези групи носи своите положителни и отрицателни черти и е много вероятно именно сборът на тези черти да дава правилния облик на многостранния християнски живот. Когато класифицираме типовете религиозен живот в православието, трябва обаче винаги да отчитаме, че заедно с характерните и завършени представители на един или друг тип, религиозният живот на повечето хора представлява смесица на два или дори на повече типа. В същото време, докато класифицираме и определяме е много трудно да останем в рамките на безпристрастието и обективността, защото всеки естествено се привлича от онова разбиране на християнството, което е свойствено за него самия, и се отблъсква от разбирането, което му е чуждо. Може само да се положат всички усилия за избягване на тази пристрастност.
Когато наблюдаваш вярващи хора, говориш с тях или четеш книги и списания, веднага се набива на очи невероятното разнообразие в начините, по които се разбира духовният живот. Ако се опитаме да сведем това многообразие до някакви, малко или много определени групи, то на мен ми се струва, че в момента тези групи са следните: в православието съществуват синодален, законнически, естетически, аскетичен и Евангелски тип благочестие.
Разбира се, това е до голяма степен условно разделяне. Животът е далеч по-сложен. Много вероятно е да има и други категории, които не ми се е удало да почувствам. Но такова условно подразделяне помага за разбирането на много явления от нашия живот и до известна степен дава възможност да се ориентираме в собствените си симпатии и антипатии, в собствения си духовен път. Всеки духовен тип има своя, на моменти много сложна история, свой собствен генезис; всеки се определя от разнообразните условия, при които е възникнал. Човек се оказва в една или друга група не само по силата на вътрешното си влечение, но като че ли е предопределен за нея от средата, от която е излязъл, от възпитанието и образованието си, от различни влияния. Ще се опитаме да характеризираме всяка група от гледна точка на нейното историческо възникване, да характеризираме нейните нравствени качества, начин на живот, дори изкуство, силата на разпространението й, творческите възможности, заложени в нея, съответствието й със съвременните задачи на църковния живот…“
