Иван Вазов
Есеистика и драматургия
Цена: 22.00 лв.
| Състояние: | Лошо-Липсва предна корица, подшита. |
| Издателство: | Ив. Г. Игнатовъ |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1910 |
| Език: | Български |
| Страници: | 102 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 210/145мм |
| Книгата е в наличност | |
к-308-2231862
Към пропасть
Иван Вазов
Пиесата ”Към пропаст” е написана през 1907 г. За нейното създаване Иван Вазов се основава на повестта си ”Иван Александър”, вземайки историческия факт за женитбата на цар Иван Александър с еврейката Сара.
”Оженването Александрово за еврейката, голяма политическа и религиозна съблазън за онова време, беше събитие чревато със съдбоносни последствия. Нему се дължи по-после, след Александровата смърт (1365 г.), разцеплението на и така немощното царство. Престолонаследникът Асен умря преди баща си и такъв трябваше да бъде брат му Срацимир. Но Александър, от любов към Сара-Теодора, обяви още приживе сина й Иван Шишман за свой наследник, като даде на обезнаследения Срацимира да царува във Видинската област, която така се откъсна от царството, намалено още и с отделянето на източната му част, дето управляваше почти независим куманският воевода Иванко. Иван Шишман по тоя начин при въцаряването си се видя господар на една съвсем слаба България и в съперничество и вражда с горните двама владетели. Този син на Сара беше и последният български цар, слаб и неспособен да отбрани държавата си от турците, на която той видя гибелта. От Сара беше родена - в това историците са съгласни - и прославената от народната песен Мара - жената на Мурада II по-после, която му роди син - Баязида Илдъръма, - завоевател на България и унищожителят на Търново в 1393 г.
И човек неволно пада в дълбоки размишления пред това стечение на историческите събития. Мисълта се лута скръбно из тъмната област на догадките... Кой знае дали, ако вместо Шишмана български цар бе станал правият наследник, по-старият му брат Срацимир, роден от влахинята Теодора, съдбините на царството не биха взели друга, по-благоприятна посока? Кой знае дали, ако не съществуваше Мара, да роди Баязида, съдбата на царството и на Търново не би била по-инаква? Защото, ако събитията са по-силни от хората, често хората водят събитията и случаите ги раждат... И дали и в тоя случай не би могло да се каже за България онова, което историята казва за Троя - че една жена я е погубила? ”
(Иван Вазов, София, септември 29, 1906 г.)
