Фани Попова-Мутафова
Изчерпани книги
Цена: 0.00 лв.
Състояние: | добро |
Издателство: | Български писател |
Град на издаване: | София |
Година на издаване: | 1987 |
Език: | Български |
Страници: | 201 |
Корици: | меки |
Формат: | 200/135мм |
Не е налична в момента |
С романа „Последният Асеновец (Боянският майстор)” приключва историческият епос за царете от династията Асеновци на Фани Попова-Мутафова. Първото издание е от 1938 г. и е озаглавено “Последният Асеновец”, а второто от 1943 г. е с друго име - “Боянският майстор”. Под заглавие „Майсторът от Бояна, балканска трагедия от XIII в.” е издаден през 1944 г. от издателство „Стренгхолц”, Амстердам. Първоначално романът не е бил включен в четирилогията, въпреки че тематично е естественият и завършек. При това в него е проследена съдбата на доста герои от “Йоан Асен ІІ”. Самата авторка е възприемала „Последният Асеновец (Боянският майстор)” като самостоятелен роман и не го е свързвала с историческия епос. След като през 1988 г. „Последният Асеновец” излиза в тираж 200 112 екземпляра, се заговаря за пръв път за четирилогия вместо за трилогията „Асеновци”.
Фани Попова-Мутафова (1902–1977) е родена в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. Съпруга е на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща и – генерал Добри Попов. В литературата Фани Попова-Мутафова дебютира с разказ през 1924 г., а първите и книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното и творческо дело обаче е четирилогията “Асеновци”. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната печатаната писателка в България преди социализма и призната за най-добрата авторка на книги с женска тематика и на исторически романи. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” Преиздаването на автентичните текстове на четирилогията Асеновци е не само поклон пред паметта и. Той е подарък за онези, които смятат, че творецът е свободен да пише така, както му повеляват честта и достойнството.