Сборник
Публицистика, документалистика
Цена: 17.50 лв.
| Състояние: | отлично |
| Издателство: | Климент Охридски |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 2006 |
| Език: | Български |
| Страници: | 180 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 200/135мм |
| Книгата е в наличност | |
Съставител и научен редактор проф. д-р Константин Ангов, идея на проф. д-р Веселин Димитров.
Сборникът се издава по препоръка на катедра “Радио и телевизия” на Факултета по журналистика и масова комуникация на най-старото висше учебно заведение в България.
Изданието съдържа 12 статии, които проследяват историческото и творческо развитие на регионалните радиостанции на БНР. След установяването на държавен монопол върху собствеността на радиопредавателите, създаването и разпространяването на радиопрограми, Радио София, Радио Варна и Радио Стара Загора поставят началото на днешното Българско национално радио през 1936 г., към което по-късно се присъединяват Радио Пловдив, Радио Шумен и Радио Благоевград.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИСТОРИЯТА НА РАДИО ВАРНА
Важно е да се знае, че преди националното обединение, в продължение на две години (1934-1936), варненци създават, финансират с обществени вноски и излъчват, с подкрепата на цялата културна общественост, програмата на първото Радио Варна. Обществено по своя характер и основоположник на радиотрадицията във Варна и региона, то е образец за висока култура и гражданска съвест и до днес.
Автор на статията за Радио Варна е Виолета Тончева – Връзки с обществеността на медията и Наблюдател на БНР. В друга статия на сборника доц. д-р Георги Калагларски от ВСУ “Черноризец Храбър” анализира състоянието на регионалните медии и демокрацията.
• Откъс от статията “Радио Варна или Защо традицията е модерна” на Виолета Тончева в сборника “Седемдесет години българско регионално радио”, изд. “Св. Кл. Охридски”, София 2006:
“Българското радио, ръководено от видния интелектуалец и обществен деец Сирак Скитник, осъществява първите си излъчвания извън София на 21.05.1936 г., едновременно от двете нови районни радиостанции във Варна и Стара Загора. За разлика от Стара Загора обаче, радиото във Варна не е новост, а вече двегодишна любов, която варненци отстояват с цялата сила на своята гражданска енергия. В този смисъл естествената приемственост и уважението към традицията налагат открояването на онези значими за българската радиоистория факти, които са свързани с Варна, респективно с Радио Варна.
През 1903 г. основополагащата идея за радио в България визира възможността “да се инсталира първата българска безжична станция във Варна”, като по силата на договореност между руското и българското правителство, проектът за радиомост между Варна и Севастопол е поръчан не на кой да е, а на един от откривателите на радиото, руския проф. Александър Попов. Определя се мястото на морската станция до с. Франга (дн. Каменар). Варненски адрес имат също първата корабна и първата брегова радиостанция в България. През 1911 г. на борда на крайцера “Надежда” започва да работи първата българска радиостанция, а през 1912 г. влиза в редовна експлоатация и споменатата вече радиостанция на север от Варна, до с. Франга. Тя “се открива за публична служба: за приемане и предание на телеграми от странство и България“, както е отбелязано в окръжно №86/24024 до началниците на телеграфо-пощенските и железопътните станции в България”. Документът, според авторитетния изследовател на българската радио история, проф. д-р Веселин Димитров, бележи началото на гражданското радио в България. Очевидно за историографите никак не е трудно да определят Варна като “люлка на радиото в България”.
Великолепното начало продължават радиолюбителите, начело с отличника по физика от Мъжката гимназия Димитър Кулев. Той излъчва и първото радиопредаване от дома си (ул. ”Братя Миладинови” 74) на Бъдни вечер 1934 г. (стар стил), в което хор “Морски звуци” поздравява съгражданите си със специална програма. Така магията на радиото завладява умовете на всички, а целеустремените членове на Радиоклуб Варна преодоляват за няколко месеца какви ли не бюрократични и финансови препятствия, за да извикат на живот първото Радио Варна. То (забележете!) се финансира от обществени вноски, в него творят високообразовани личности, чиято мисионерска задача е да се приобщи морската столица към “чудото на века”, “...да се подигне Варна и България”, както и да се чуят български говор и музика от “нашите братя-добруджанци, останали в пределите на Кралска Румъния след Ньойския договор”. Това радио, което по своя дух, съдържание и финансиране, всъщност отговаря на постулатите за обществено радио, предопределя и обществената мисия, която Радио Варна следва без прекъсване през целия си път от 1934 г. до днес. Варненските архиви помнят само възторжени реакции от тържественото освещаване и откриване на Радио Варна на 09.12.1934 г. В присъствието на високопоставени държавни чиновници и на цялата културна общественост, от зала “Съединение” (сега филиал на Драматичния театър) в ефира се излъчва концерт на живо, чиято многожанрова програма впечатлява и днес. Изпълнява се за пръв път и “Химн на Радио Варна” по текст на говорителя Г. Георгиев и музика на първия програмен ръководител, първенец на Загребската консерватория и един от първите български композитори Александър Кръстев. 70-години по-късно, химнът е възроден от Представителния духов оркестър на Военноморските сили на България чрез новия аранжимент на кап. втори ранг Мирослав Трифонов, диригент на оркестъра.
Както първото, така и второто радио във Варна използват честотата на средни вълни 235,1 м, дадена на Варна като регионална радиостанция на 15.01.1934 г. от Международната конференция в Люцерн, Швейцария. С въвеждането на монопол върху собствеността на предавателите, подготовката и разпространението на радиопрограми, държавното Радио Варна измества любителското/общественото. Отразен факт, заслужаващ внимание и свидетелстващ за приемственост, е, че първият ръководител на Радио Варна Александър Кръстев подкрепя с положителни рецензии в пресата начинанията на новия уредник Коста Тодоров - доктор по музика и философия от Вюрцбург - Германия, основател на Варненското филхармонично дружество и диригент на първия симфоничен концерт в България (02.06.1912)...”.
