Кирила Възвъзова-Каратеодорова
Мемоари, биографии, писма
Цена: 25.50 лв.
| Състояние: | Отлично |
| Издателство: | Народна просвета |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1986 |
| Език: | Български |
| Страници: | 110 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 200/130мм |
| Книгата е в наличност | |
к-307-2365865
Георги Стойков Мамарчев (Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев) е бил борец против османското владичество и капитан от руската армия. Роден е в Котел и е вуйчо на Георги Стойков Раковски.
Георги Мамарчев е един от най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 30-те години на XIX век, чийто принос и досега остава недооценен. До началото на 30-те години, когато започва подготовката на съзаклятието, станало известно като Велчова завера, той натрупва значителен опит в борбите срещу османското владичество. Младият котленец получава бойното си кръщение по време на Руско-турската война през 1806-1812 г. Той е включен в щаба на формираната през 1810-1811 г. Българска земска войска и участва в редица сражения. Отличава се като храбър воин.
Участвал в български доброволчески отряд, наречен ”Болгарское земское войско”, по време на Руско-турската война (1806-1812). През 1812 г. участва в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон.
По време на следващата Руско-турска война (1828-1829) Георги Мамарчев е на чело на Българския доброволчески отряд към руската армия, дал решителния принос за освобождаването на Силистра, който след това стига до Сливен.
След сключването на Одринския мир (1829), опитал да вдигне въстание в Сливенска, Котленска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодействало. Георги Мамарчев бил арестуван, за да не предизвика международни усложнения с подобен на описания горе акт.
Взел участие във Велчовата завера (1835), но поради неуспеха ѝ бил заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир. Благодарение на руското си гражданство избегнал смъртно наказание (което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера), но бил заточен в град Коня, по-късно бил преместен на остров Самос. По това време островът е владение на котленския фанариот Стефан Богориди и се управлява от Гаврил Кръстевич, също котленец. Георги Мамарчев умира на Самос от естествена смърт през 1846 г.
Капитан Георги Мамарчев 1786-1846
Кирила Възвъзова-Каратеодорова
