Петър Доков
Българска проза
Цена: 12.50 лв.
| Състояние: | Лошо-С пожелание на втора страница, пожълтявания по хартията. |
| Издателство: | Фабер |
| Град на издаване: | Варна |
| Година на издаване: | 2008 |
| Език: | Български |
| Страници: | 171 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 200/135мм |
| Книгата е в наличност | |
к-61-2530672
Авторът е роден през 1944 г. в троянското село Дълбок дол. Завършва философия в СУ “Климент Охридски”, а от 1978 до 1992 г. “работи като предател във вражески радиостанции в САЩ и Германия”. Завръща се в родината си по време на промените. “Медената гилотина” (или “Как благородната ‘Чева погълна мъжествените атрибути на скитащия рицар Дарм’Ед”) е третото заглавие, което писателят издава в България, след “Колажи” (2005) и “Блудна Родна” (2007).
”Медената гилотина” не е модерна книга. Това според мен е най-главното й качество на фона на днешната българска проза и есеистика. Защото младите ни автори черпят патос от един разпадащ се дискурс на посттоталитарната действителност, откъдето идва и натрошаването на самия разказ като такъв. Докато при Петър Доков светът все още е цял-целеничък. В известен смисъл неговата проза даже звучи някак старомодно - толкова класически и добронамерено се съотнася кът просветителската традиция на Волтер и Монтен. Книгата ни поучава за живота и света около нас, и то достатъчно ерудирано, аргументирано и сладкодумно. За да проникнеш, и то толкова безпрепятствено, в сложната проблематика на универсума, е необходим доста сложен и богат инструментариум. В него задължително влщат тънката наблюдателност и способност да се задават точните въпроси за важните неща. Добавям стабилна философска подготовка и умствена обиграност, както и свободен полет на мисълта към неочаквани посоки. Като бонус ще посоча играта с езика, с думите и смислите - неподозирана наслада за всеки изкушен от словото човек. Защото какво друго моЖе да Дарм` Ед освен възхитителния продукт ”дар мед”.
Разказите на Доков за ”нещата от Живота”, от пчелите до гилотината, са не просто изпълнени с проникновения и метафори, а нещо повече. Самият текст се ”мисли” като метафора - сложен полифоничен образ, който не допуска до себе си лекомисления ум. Представям си как наивният читател се пита - какво чета аз? Не е разказ, не е и философски трактат, що за хибрид?
Писателят е използвал един познат от дълбока древност похват, използван и днес от писатели като Умберто Еко например.
Медената гилотина
Петър Доков
