Х. Джексън
Езотерика
Цена: 25.50 лв.
| Състояние: | Много добро-Дребни забележки. |
| Издателство: | IPS Rekoll |
| Град на издаване: | Хасково |
| Година на издаване: | 1993 |
| Език: | Български |
| Страници: | 93 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 210/145мм |
| Книгата е в наличност | |
к-358-2607055
Хипнозата (от гр. хипнос - сън) като клинично понятие се отнася до поведенчески съноподобно състояние с изменение в съзнанието при изборно стеснена възможност за връзка с външния свят и ограничени волеви подбуди.
Тя може да се прилага за обезболяване при операции и при раждане, за лечение на неврози, психосоматични болести и някои соматични заболявания, за осъществяване на регресия на личността и др. Въпреки това при нейното прилагане съществуват рискове. Съгласно нормативната уредба в България хипнозата може да се прилага само с диагностична или лечебна цел, от правоспособни психотерапевти в лечебни заведения, без присъствието на лица, които не са в терапевтичния екип.
Изкуствено получавани съноподобни състояния, предоставящи възможност за психическо въздействие, са били познати от дълбока древност в Египет, Индия, Персия. Състоянието на хипноза е било известно и на древните евреи като състояние в което човек е нито бодър нито заспал, но може да отговаря на въпроси, докато в същото време душата му отсъства. В древен Египет за целите на хипнозата са използвали и продължителното втренчено гледане в блестящи предмети с нарисувани на тях различни знаци, по-късно започнали да прилагат и поглаждането на кожата (т.нар. паси) със закриване на очите и др. подобни манипулации. Известно е, че индийските факири можели да демонстрират различни хипнотични явления.
Виенският лекар Франц Месмер (1775 г.) в духа на проучваните от съвременника му Луиджи Галвани биоелектрични явления при живи организми и обощавайки схващанията на Парацелзиуз, Ван Хелмонд, Максуел, Флуд и др. изгражда своята магнитно-флуидна теория. Той счита, че хипнозата почива на магнетични въздействия, които нарича животински магнетизъм. Месмеровото магнетично лечение, провеждано с театрална церемониалност в клиниката му в Париж, било оценено като измамническо от френска държавна комисия още приживе на Месмер, но методиката му, описана от неговия последовател Пюисегюр (de Puissegure) бързо се разпространила в други европейски страни.
През 1819 г. португалският изследовател Де Фария (de Faria) публикува проучване, доказващо че ”магнетичните явления” могат да се получат чрез психични въздействия върху болните.
Наименованието ”хипноза” е въведено през 1843 г. от шотландския хирург Джеймс Брейд в книгата му ”Neurypnology” . Там той я описва като състояние на умствена концентрация, която често води до релаксация. Той отхвърля магнитно-флуидната теория на Месмер и показва, че хипноза може да се получи чрез продължително напрегнато концентриране на вниманието върху блестящ предмет. По време на хипноза, човек изглежда сякаш спи, но хипнозата наподобява съня само външно. По късно д-р Брейд разбира грешката си, а именно че хипнозата и съня не са равнозначни. В друга своя книга, той признава, че първоначалната му терминология е подвеждаща и предлага термина ”моноидеизъм”. Терминът ”хипноза” обаче вече е приет от учените и разпространен сред обществото.
В същия период Елиътсън (Elliotson) основава, с цената на загуба на лекарските си права, първото списание за месмеризъм, както и мрежа от Месмерови общества. Паркър (Parker) по същото време хипнотизира 1200 души в Ексетерското месмерианско общество, на 200 от които прави безболезнени хирургични операции. Джеймс Есдейл като хирург в Бенгалия провежда 1000 малки и повече от 300 големи операции в хипноза.
През 1891 г. Британското медицинско дружество оповестява благоприятното заключение на лечебната стойност на хипнозата и уточнява някои нейни показания.
Огромни заслуги за изясняване на показанията и техниката на хипнозата има лекарят от Нанси, Франция - Амброаз Лиебо, създател на Нансийската хипнотерапевтична школа. Тя разглежда хипнозата като нормално явление, присъщо на здравия индивид и успява да обори схващането на Парижката школа начело с Жан-Мартен Шарко, че хипнозата е болестно състояние, свойствено само на хистерията.
С използване на хипноза е свързано и началото на психоанализата на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер.
През 30-те години на 20 век отношение по въпросите на хипнозата взема и българския психиатър Никола Кръстников, който създава собствен отреагиращ психотерапевтичен метод - репродукционния метод, при който преднамерено се избягват активната сугестия (внушение) и хипнозата и се търси отреагиране на психотравмените преживявания в ясно съзнание. Неговата ученичка Е. Шеханова прилага тази методика и става неин ревностен популяризатор. Приблизително по същото време с въпросите на хипнозата се занимава и Кирил Чолаков, който създава друга отреагираща психотерапевтична методика - декапсулационната, при която се търси отреагиране в хипноза на психотравмените преживявания и се прилага благоприятна хипносугестия (внушение в хипноза)
Хипноза
Пълно ръководство за изучаване на хипнозата, мистицизма, ясновидството и внушението. Лечебно и възпитателно използване на хипнозата
Х. Джексън
