Михаил Минков
Самоусъвършенстване
Цена: 149.00 лв.
| Състояние: | Добро-Закъсана странично корица, пожълтявания по хартията. |
| Издателство: | --- |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1961 |
| Език: | Български |
| Страници: | 258 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 280/205мм |
| Книгата е в наличност | |
к-84-2716176
Журналистът с микрофон
Михаил Минков
*Михаил Ангелов МИНКОВ е роден на 05. 12. 1928 год. в гр. Чепеларе. Завършва висше икономическо образование. С активна журналистическа работа започва да се занимава от 1951 г. като сътрудник и нещатен редактор в Младежката редакция на Радио София, където работи на щатна журналистическа работа от 1954 до 1972 г. като редактор в Главна редакция на информацията, отговорен редактор в „Икономическа редакция”, зам. главен редактор на програмата, член на Програмния съвет. В продължение на седем години организира и ръководи Школата по радиожурналистика към Българското радио и завежда Научно-методическия кабинет при радиото, а след това е зам. главен редактор на Научния център за програмни и социологически изследвания при Комитета по радио и телевизия. Под негова редакция се издават специализираните по проблемите на радио и телевизионното творчество и практика издания: тримесечния сборник статии „Радио София”, „Българско радио и телевизия”, „Българско радио” и ежемесечния „Информационен бюлетин” с актуални новости в практиката и развитието на радиопредаванията по света.
Широка и многостранна е дългогодишната му творческа дейност като журналист и публицист, особено в областта на радиожурналистиката. С неговото име са свързани много публикации — репортажи, очерци, коментари и статии в печата и електронните медии, документални радио и тв. предавания и др.
Автор е на множество програмни идеи, оставили следи, сред които — големия национален рационализаторски радиоконкурс през 1958-59г., създаването на утринната информационна програма „От 6 до 8″ (на 19.09.1966 г.) и др., намерили трайно приложение в практиката на Българското радио.
През 1981 г. организира издаването и до 1985 г. е главен редактор на сп. „Съвременна журналистика” — издание на Научно-информационния център по журналистика при СБЖ.
През 1961 г. поставя началото на университетското обучение по Радио и телевизионна журналистика в Катедрата по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1975 г. е избран за ръководител на Катедрата по радио и телевизионна журналистика, която длъжност изпълнява до пенсионирането си през 1994 г. Под неговите грижи се създава стабилен научен колектив, обединяващ усилията на преподаватели и изследователи от няколко поколения . Изградена е материално-техническата база (учебни радио и телевизионни студия с репортажна и студийна аудио и видео техника) за практическото обучение на студентите.
От 1983 до 1987 е Декан на Факултета. Избран е за Професор през 1987 г. и отново за Декан (1989 -1991).
Основните сфери на научните му интереси и изследвания са свързани с историята, теорията и развитието на радиото и телевизията като средства за масова комуникация, както и медия-критиката.
Главните учебни дисциплини, които създава и по които преподава, са: Основи на радио и телевизионната журналистика и Теория и практика на радиожурналистиката. Автор е на лекционни курсове и за учебните дисциплини Методика на журналистическия творчески процес, Радиото в съвременния свят, Радиорепортерско майсторство, Радиореклама и др., които изнася в университети в България (УНСС, Техническите университети в София и Русе, Варненския свободен университет, Националната спортна академия) и в чужбина (Москва, Лайпциг, Прага, Хавана). Участвува като лектор в Международния институт по журналистика на СБЖ и МОЖ в София, както и в курсове за обучение на журналисти в Адис-Абеба (Етиопия) и Лагос (Нигерия ).
Много добър прием намира участието му в много международни конференции по въпросите на журналистиката и висшето образование по журналистика.
Значителна е и неговата културна и просветна дейност в редица обществени и творчески организации като консултант, експерт и лектор по въпросите на радиото и телевизията.Сериозен е приносът е му за развштието на местните радиопредавания и професионалната квалификация на стотици програмни работници в местното радио. Дългогодишен лектор е в д-во” Георги Кирков”.
Като учен, изследовател и теоретик на радиожурналистиката той се ползва със заслужен авторитет и известност у нас и в чужбина. Автор е на първите научни трудове в областта на радио и телевизионната журналистика у нас, по историята на радиото в България, на редица научно-приложни изследвания и разработки по проблемите на радиопредаванията и програмирането в радиото. Издал е много книги, учебници, монографии, студии, сред които: Журналистът с микрофон (1961 г.), С микрофон и камера (1964 г.), Радио жанрове и форми (1970 г.), Увод в радио и телевизионната журналистика (1973 г.), Основи и специфика на радиопредаванията (1979 г.), Журналистика на словото и образа (1980 г.), За творчеството и ефективността на радиопредаванията (1980 а.), Радиожурналистика — теория и практика (1987 г.) и множество монографични студии и научни публикации в България. Някои от трудовете му са преведени на английски, португалски, испански, персийски и хинди.
През дълголетната си творческа, научна, професионална, културно-просветна и обществена дейност проф. Михаил Минков е награждаван многократн
