Александър Лурия
Психология
Цена: 59.00 лв.
| Състояние: | Отлично |
| Издателство: | Наука и изкуство |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1984 |
| Език: | Български |
| Страници: | 336 |
| Корици: | меки |
| Формат: | 215/145мм |
| Книгата е в наличност | |
Поредици и библиотеки
Съвременна чуждестранна психология
Александър Романович Лурия (Руски: Алекса́ндр Рома́нович Лу́рия; 16 юли 1902 - 14 август 1977) е руски император и съветски руснак невропсихолог, често кредитиран като баща на съвремието невропсихологична оценка. Той разработи обширна и оригинална група от невропсихологични тестове по време на клиничната си работа с мозъчно увредени жертви Втората световна война, които все още се използват в различни форми. Той направи задълбочен анализ на функционирането на различни мозъчни региони и интегративните процеси на мозъка като цяло. Magnum opus на Лурия, Висши кортикални функции при човека (1962), е много използван учебник по психология, който е преведен на много езици и който той допълва с Работещият мозък през 1973г.
По-малко известно е, че основните интереси на Лурия преди войната са били в областта на психо-семантиката (т.е. изследване на това как хората приписват значение на думите и инструкциите). Той се прочу с проучванията си на нискообразовани популации в южната част на съветски съюз показва, че те използват различна категоризация от образования свят (определя се от функционалността на техните инструменти). Той беше един от основателите на Културно-историческа психология, и лидер на Кръг Виготски, известен още като ”кръг Виготски-Лурия”. Освен работата си с Виготски, Лурия е широко известен и с две извънредни психологически казуси: Умът на мнемонист, относно Соломон Шерешевски, които са имали силно напреднала памет; и Човекът с разбит свят, за мъж с черепно-мозъчна травма.
По време на кариерата си Лурия е работил в широк спектър от научни области в институции като Академията за комунистическо образование (1920-1930-те), Експериментален дефектологичен институт (1920-1930-те, 1950-1960-те, и двете в Москва), Украинската психоневрологична академия (Харков, началото на 30-те години), Всесоюзния институт по експериментална медицина и Института по неврохирургия Бурденко (края на 30-те години). A Преглед на общата психология проучване, публикувано през 2002 г., класира Лурия като 69-ият най-цитиран психолог на 20-ти век.
