Росица Ташева
История и археология
Цена: 15.50 лв.
| Състояние: | добро-отчислена от библиотека |
| Издателство: | Климент Охридски |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1989 |
| Език: | Български |
| Страници: | 256 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 205/145 мм |
| Книгата е в наличност | |
Антикварна книжарница за книги Варна представя:
Якобинците
Във френската революция 1789 / 1794
Росица Ташева
Якобѝнци са участници в радикално ляво политическо движение по време на Френската революция от 1789 г., представляващи интересите на революционно-демократичната буржоазия, действаща в съюз със селските и плебейски маси. Наричат се така от названието на клуба им, намиращ се в доминиканския манастир Св. Яков (на френски: Saint-Jacques). В числото на якобинците влизат преди всичко членове на революционния Якобински клуб в Париж, но също и членове на провинциални клубове, тясно свързани с основния клуб. Всъщност това прозвище получават само онези членове на клуба, които остават в него след като през октомври 1792 г. той бива напуснат от жирондистите. Категоричното разделение между якобинци и жирондисти се проявява непосредствено след свалянето на монархията на 10 август 1792 г. Якобинците, ръководени то Максимилиан Робеспиер, Жан-Пол Марат, Жорж Дантон, Луи Антоан дьо Сен Жюст, представляват политическа партия, чиято програма набляга основно на защита на завоеванията от революцията и по-нататъшното й разрастване. Те са категорични привърженици на пълното политическо равенство. Много от тях дори – напр. Робеспиер, Сен-Жюст и др. – се стремят към републиканско управление, което да заличава големите контрасти между нищетата и богатството.
Партията на якобинците включвала дясно крило (наричано още монтаняри), лидер на което бил Дантон, център, оглавен от Робеспиер, и ляво крило (сформиращо клуба на корделиерите), начело на което стоял Марат.
Идвайки на власт в резултат от преврата от 31 май – 2 юни 1793 г., якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична диктатура, наречена в последствие Якобинска диктатура. Още от първите месеци на 1794 г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. Дантон и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на революционната диктатура. Срещу тях се изправят левите (”крайните”) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около Робесприер. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратило разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. Докато най-накрая термидорският контрареволюционен преврат на 9 термидор (27–28 юли 1794) слага край на властта на якобинците. На 28 юли бил гилотинирани Робеспиер, Сен-Жюст и най-близките им поддръжници, а в следващите дни и още много верни техни последователи.
