Никола Козлев
Българска проза
Цена: 12.50 лв.
| Състояние: | много добро |
| Издателство: | Български писател |
| Град на издаване: | София |
| Година на издаване: | 1980 |
| Език: | Български |
| Страници: | 50 |
| Корици: | твърди |
| Формат: | 165/120мм |
| Книгата е в наличност | |
Черен арап и хайдут Сидер
Никола Козлев
Никола Козлев е български книжовник и революционер, един от първите български стихотворци.
Роден е в Лясковец през 1824 г. Още на 12 години остава сирак и за да се препитава работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, Елена, Пазарджик, Свищов, но най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в Кишиневската духовна семинария, където се докосва до руската литература. Между 1852 и 1856 г. учителства в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии, провежда реформа и отхвърля килийното училище, за да въведе звучната метода на преподаване.
През 1856 г. взема участие във въстанието на капитан дядо Никола и след неговия край е принуден да емигрира в Бесарабия, където учителства в селата Шикерли Китай през 1858-1863 и Болбока през 1863-1868 година. По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от Цани Гинчев в трета книжка на редактираното от него списание „Общ труд“, през 1868 г.
През 1869 г. Козлев се завръща в България и като сподвижник на Васил Левски взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети. Заради подозренията на турските власти обаче пак забягва на север. Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежа от руски ”Учебна книга за великия божи мир”. След Освобождението се завръща и продължава учителската си дейност: през 1879 г. в Лясковец, през 1880 в с. Плаково, и за последно в Стражица през 1881 г., когато се пенсионира. Последните години от живота си прекарва в мизерия.
Никола Козлев оставя сравнително малко по обем литературно наследство, но и интересно свидетелство за епохата. Той пише няколко елегии, които са в духа на българската възрожденска литература, но също така са и отзвук от неговата лична житейска драма. В стихосбирката „Стар помян“ са събрани елегиите „Плач над синов гроб“, „Плач и тъга и молба за дъжда“, „Всенароден вопиющ глас“ и серия стихове посветени на Търново. Те обаче не блестят с особен литературен талант. Безспорно най-значимите творби на Козлев са двете му поеми, от които хронологически втората, „Черен Арап и хайдут Сидер“, му отрежда място на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея Добри Чинтулов създава музика, а Добри Войников пише възторжени отзиви.
В чест на книжовника на негово име е кръстено село Никола Козлево.
